J.K. Rowling on the benefits of failure and importance of imagination / Дж. К. Роулинг говори за ползата от провала и важността на въображението

J.K. Rowling Speaks at Harvard Commencement from Harvard Magazine on Vimeo.

I'm stunned by the wisdom of her words. Enjoy!

Силно съм впечатлен от мъдростта й. Непременно го изгледайте.

Смисълът на живота

Откъс от лекция 11 на младежкия окултен клас, година 3-та, държана от Учителя на 30.12.1923 г. в София.

"... Някой казва: Аз искам да разреша смисъла на живота. Смисълът на живота е разрешен. Той не може да се разреши, както вие мислите, за един, два или повече дни или за година, две, сто или повече. Разрешението му седи извън времето и пространството. Никога не се старайте да разрешите смисъла на живота. Вървя из пътя, срещам един човек, който си счупил крака. Смисълът на живота в този момент е да му превържа крака. Срещам някъде един ученик, който иска да учи, но няма книга. Аз имам тази книга, давам му я. В този случай смисълът на живота е да му услужа с тази книга. По-нататък из пътя си виждам една вдовица, която има дете, което иска да ходи на училище, да се учи, но няма средства. Взимам това дете. завеждам го на училище, плащам за него. Ето де е смисълът на живота в този случай. След туй срещам един музикант, който иска да свири, но няма кой да го въодушеви и ме замолва: Можеш ли да седнеш при мен да ме послушаш поне половин час? Сядам, слушам го внимателно. Той свири, вдъхновява се. В дадения случай, това е смисълът на живота и за него, и за мен..."

Размисли след "Аватар"

Филмът "Аватар" дълбоко ме впечатли. Изключитлно красив и въздействащ на всички сетива (гледах го на IMAX). Но тук няма да обсъждам техническото изпълнение и дори сюжета, а някои идеи и концепции, залегнали във филма, които по чудесен начин илюстрират някакви мои отвлечени мисли. За мен беше малка порция събуждане.

На тази планета организмите са еволюирали до степен, в която могат да се свързват в едно цяло чрез универсална телесна, ментална и душевна комуникация. И не само организмите. Дори някои планини могат.

Вярвам, че ако има достатъчно време, живота на всяка планета може стигне до тази фаза - всички да танцуват един танц на хармонията.

Те благодарят на храната си за жертвата, която прави и й обещават че в тях ще продължи да живее. А израза "Аз те виждам" е тяхния дълбок поздрав и носи смисъла "Аз те разбирам, аз прониквам в теб, аз съм на твое място". Това са все неща, които сега идват точно на мястото си, защото се опитвам да живея по този начин.

Има гигантски дървета, навсякъде има светлина, през нощта всичко фосфоресцира.

Като ходиш, растенията отдолу просветват. А дървото на душите пази спомените на поколения растения, животни и хора и е цялото светещо.

Светлината в този свят играе много голяма роля. Тя така или иначе е носител на информацията и живота.

А планетата изглежда е спътник на по-голяма планета, подобна на Юпитер. Между другото, смята се че на някои от спътниците на Юпитер може да има живот.

Всяко същество има пискюлообразен орган от власинки, които светят и са физическия орган за свързване към съответния орган на друго същество и към Цялото. Например така можеш да се свържеш с коня си докато заедно препускате в пълен синхрон. Посредством тази връзка при определени условия може да се осъществи прехвърляне на душата от едно тяло в друго.

---

Вярвам, че духът идва на тази наша млада Земя, в стремежа си да я одухотвори. Материята още не е е напълно съвместима с духа, все още не може да се слее с него, да премиава в него, да се превръща в него. Затова частици дух слизат на Земята като индивиди (хора, животни, растения) и тези индивиди в живота си непрекъснато общуват с другите частици дух чрез тази материя с цел малко по малко да превърнат и материалните единици в части от цялото, така както цялата онази планета в "Аватар" се състоеше от организми, взаимосвързани в едно цяло, или поне всеки организъм имаше възможността чисто физически да се свързва и слива с другите посредством тези пискюлообразни органи. Предполагам, че във фините светове индивидуалностите могат много по-лесно да общуват сливайки се и прониквайки една в друга.

И така, ние сме тук за да водим материята към нейното еволюционно усъвършенстване. Доколкото знам повечето симбиотични взаимоотношения са стартирали като паразитни. Смятам, че независимо през какви етапи преминават (паразитизъм, хищничество), всички природни взаимоотношения най-накрая завършват със симбиоза или дори образуване на нов организъм. Както когато една животинска по характера си клетка вместо да изяде колония синьозелени водорасли, ги приютява да живеят в нея, тя се превръща в растителна.

Изображенията в този постинг са от официалния интерактивен трейлър на "Аватар".

Живата Земя

Живея във времена, когато се разкриват много тайни, много неподозирани факти. Всеки ден се изненадвам на нещо ново. Всеки ден разбирам, че приказките могат да бъдат реалност при определени условия и когато им дойде времето. Или пък един ден са били реалност. А може би някои мои допускания и фантазии са реалност и в момента. Давам им право да просъществуват, да са реалност в моя живот.

Като малък са ме учили че на Земята има жива и нежива природа. Организмите са живата част, а камъните са нежива. По-късно, когато стигнах до изучаването на почвите, нещата малко се пообъркаха, защото се оказа че този пояс е хем жив хем нежив, но ако си по-упорит, можеш все пак да отделиш живите компоненти (микроби, водорасли, коренчета) от тези, които някога са били живи (мъртви организми и части от тях), но сега не са и от тези, които никога не са били живи (пясък). И все пак, стана ясно, че говорим за комплекс, съвкупност. Като почвата и като цялата екосистема.

Няма съмнение, че човекът е жив. В него обаче има тъкани, които са доста статични, цял живот не се променят. След като пораснат, костните клетки не се делят, просто съществуват. Зъбите също. Те са твърди. Те спят. Заспали са и вече спят дълбоко и непробудно. Други клетки са много активни. Кожните клетки са будни, непрестанно се делят и се създават нови. Червените кръвни клетки на всичкото отгоре живеят само по месец-два. Значи човекът се състои от много будни и активни части и от много заспали и неактивни части. А е имало време, когато той не е знаел че представлява такова нещо или не си е давал сметка за това.

Излизам от човешкия свят. Съзнанието ми полита нагоре. Повече не съм човек, а съм нещо извън човека. Поглеждам Земята. Частите по повърхността й, където бива огрявана са много будни и активни. Виждам, че някои нейни клетки живеят по около 70-80 години. Виждам, че някои живеят само 20-тина минути, а трети стоят с векове. Виждам, че някои се движат с 1000 километра в час, виждам че някои се придвижват с 5 сантиметра на година. Виждам че някои течности в нея са хладни и редки и текат по повърхността, виждам и горещите и гъсти течности под повърхността.

Земята е един жив организъм. Няма нищо мъртво на този свят. Има само спящо и будно в градиент. Равнините спят най-дълбоко. Планините са леко събудени и затова са надигнати. А хората са просто едни еритроцити, живеещи само месец-два, потопени в кръв и свидетели и запознати само с кръвоносната система. Засега не им е дадено да излизат от нея. Но както човекът не е само кръвоностна система, така и Земята, в която сме ние, е пълна с много неща, на които ние все още не можем да бъдем преки свидетели...

Тези разсъждени бяха вдъхновени от песента "Радостта на Земята", част от Паневритмията:

Ликува цялата Земя

и се радва от сърце

и тича тя по своя път

като девица възлюбена.

Тя жадува Слънцето

и към него се стреми

то я милва отдалеч

и целува я с лъчи

Тя се радва и му пей:

"О, Слънце на живота мой

летя, летя към тебе

непрестанно и пълна с радост.

Реки текат, извори бликат чисти,

върхове белоснежни,

в розови сияния,

обливаш изобилно с милувки нежни."

Плододаващо същество

Първите растения само са растяли, без да дават плодове. И сега някои висши растения, когато е в перфектни условия плододават по-малко и предпочитат да се размножават вегетативно.

Плодът се появява по-късно и растението цъфти и плододава обикновено след неблагоприятния период, защото тогава е в покой. Плодът също е част от растението, но той е част с по-особена, трансформирана форма и съдържание, защото е предназначено за други същества, които имат нужда от тях - животните.

Така и ние, нашите ресурси и финанси не трябва да се трупат и само да растат и богатеят, а една част от тях е добре да се дава за други идеи, за други същества, за други форми, да се трансформират в друга форма. Това биха били нашите плодове, които принасяме след периода на покой и въздържание. Ако само вегетираме без да плодоносим, приличаме на низши растения.

Нашия млад свят

Мисля, че нашият свят, в който живеем, е един нов свят и като такъв все още не се е научил да живее в хармония със себе си и с останалите разумни светове. Все още нашия свят не се опознал и овладял сам себе си. Всеки свят е минал през това състояние, а след като се е развил с течение на времето връзките с другите разумни светове са ставали все по-многобройни, докато накрая не са се слели или поне не са позволили съществата лесно да преминават от един свят в друг. Един ден когато този материален свят овладее себе си и осъзнае всичките свои качества и разумността и осъзнатостта проникне във всичките му елементи, и той ще се присъедини към останалите светове и вече няма да има граници.

Размисли за астрологията, номерологията и другите системи от символи със значения

Всички тези науки и системи боравят с определени елементи, които събрани заедно, съставят цялостни и наплъно завършени системи. В елементите е вложен разум и интелигентност. Те биват натоварени с определен смисъл. За тези елементи е характерно, че се движат или проявяват или преминават един в друг в определена и ясно изразена цикличност, която често е извън властта на човека. Планетите, числата и всички останали елементи на разумността от тук стават символи. Тяхното положение при раждането на човека, а и движението и позициите им след това, помагат и допринасят за уникализирането на този човек. Природата особено много цени уникалността и природата много цени цикличността, пулсацията, вълнообразността. Приемайки символите, стоящи зад тези разумни елементи (числа, небесни тела, други), ние влизаме в някаква характерна цикличност и ставаме по-близки до природата и разумността, влизаме в уникална хармония.

Всяка изходна символна данна от знанията номерология, астрология и др., би трябвало да има поне две значения като алтернативи, като едното ще значи напредък, а другото ще означава упадък, а от съзнателния или несъзнателния избор на човека би трябвало да зависи кое ще се реализира. Концепцията на зороастрийският хороскоп с неговата тотемно-антитотемна структура ми допада изключително много. Това са твоите две възможности, едната е прекрасна в дадено отношение, а другата е ужасна в същото това отношение.

Не знам дали написаното горе важи за всички, но вярвам, че важи за мен. Може би на мен ми е по-лесно да видя нещата в светлината на избора и съм по-свободен да го направя. Може би хората имат по-ограничен избор отколкото аз имам. Ако е така, надявам се да се промени.

Смятам, че всяка система от елементи, притежаваща някаква пълнота, завършеност и цикличност, има разум в нея и е добре да се изследва. Системите имат по различен брой елементи, в зависимост от отдалечеността им от Първопричината (пустотата) и сложността на информацията, която е закодирана, или ще бъде закодирана в нея, когато хората натоварят със смисъл елементите й. Те са като азбуки на много езици, които се опитват да изразят едно и също. Затова системите не са в противоречие една с друга. Важното е да се намери речник, който адекватно да преведе съотношенията и смислите между тях.

По-долу ще опиша някои системи. Ще допълвам списъка. Това плаче да се направи схема, но засега не ми е останало време. Признавам, че в повечето области по-долу съм много некомпетентен и може да съм написал някоя глупост:

• Нула или Безкрайност или Пустота или Първопричина или Свръхсъзнание, Бог - един елемент или по-скоро нула елементи, защото елеменът е равен на системата и няма обособяване и разделяне на информацията
• -, +; Ин, Ян (2 елемента)
• Огън, Въздух, Вода, Земя (4 елемента)
• Огън, Вода, Земя, Метал, Дърво (5 елемента)
• Седемте дни от седмицата
• Седемте музикални тона, но може би 12 (с "междинните" - не знам точно как се казват)
• Цветовете - може да са 7, 12, може би и по друг начин разпределени.
• Деветте арабски числа (нулата не я броя, среща се само в началото на реда, а по-нататък девятката носи повечето черти на нулата)
• Планетите от слънчевата система.
• Дванадесетте месеца, 12-те зодиакални знака, Китайските зодии също.
• 12-те дома в Астрологията, Осемте зони във Фън Шуй,
• Зороастрийския зодиак (32 зодии, но не съм съвсем сигурен)
• Азбуката на всеки от езиците - след редуциране до числа, но има и директни тълкувания.
• Хомеопатичните лекарства
• Химичните елементи
• Минералите
• Растенията
• Животните

Човешкото тяло - наръчник на потребителя

Човекът наистина е духовно същество. Тялото определено ни е дадено да го ползваме и да се грижим за него за определен период от време. Тялото ни е сътворено от друг, не от нас. Той ни го е предоставил за да пребиваваме в тази форма, в тази среда.

Разбрах това преди време, когато бях настинал и се третирах с гореща вода. Ако аз бях тяло, щях да разбирам и съзнавам принципите му без да е необходимо да ги научавам от разни места. Щях да мога с мисълта си да контролирам и направлявам процесите в него още от раждането си. А то всъщност още от раждането е на автопилот и ние не го познаваме. А с времето го опознаваме и се учим да работим с него, както се учим да работим със сложна машина с много функции. И ако се учим упорито от инструкциите за употреба, ние наистина ще стигнем до момента да го направляваме истински и да изключваме автопилота.

Вероятно това е задача на нашето съществуване - да откриваме функциите и способностите на тялото ни и да ги използваме и прилагаме в нашето съществуване. И ние, духовните същества, да се слеем с телата си истински, да се чувстваме в тях абсолютно комфортно и у дома, да ги одухотворим и тях, както е духовно цялото ни същество. Да одухотворим материята.

Ако успеем от тази гъста и груба материя да направим дух, ще сме направили много в този живот.

Solar gazing / Да гледаш към Слънцето

Last saturday I attended a lecture of Hira Ratan Manek who is practicing a very intriguing method of using the mild sunlight of sunrise and sunset. I made a voice recording which was permitted and would like to share it.

---

Миналата събота присъствах на лекция на Хира Ратан Манек, който практикува интересен метод за използване на меката слънчева светлина при изгрев и залез. Направих аудиозапис, тъй като беше разрешено, и бих искал да го споделя с вас.

Елементи на любовта

Елементи на любовта:
- Светлина
- Топлина
- Мисъл
- Условия за растеж
- Условия за цъфтеж
- Условия за връзване на плод

Как се проявяват у мен елементите на любовта?

Светлината е Словото. Тя служи да достигне до нас информацията. Всеки предмет пречупва и отразява еднаквата иначе светлина различно и така до нас достига информацията за заобикалящия свят. И ние можем да разберем какво да направим по-нататък. Така и словото - буквите и думите, се подреждат от различните знания и идват при нас. Поканил съм Светлината и Словото да бъдат заедно с мен в този живот. Тя е огряла пътя ми, аз го виждам и чувствам осезаемо, а наоколо е много красиво. Имам под ръка много слово, много информация и аз ще вървя нагоре бавно, уверено и приятно.

Топлината е това, което носи и съдържа движението. Това е енергията, която ти дава сили. Веднъж огрян и разбрал реалността, на мен ми трябват сили за да реализирам решението ми. Топлината и силата са в мен. Аз съм много топъл и много силен човек. И ставам все по-топъл и силен, защото Източникът е в мен. Или по-скоро аз съм в Него. Аз самият не произвеждам топлина и сила, но ги нося в себе си като тръба. Нямам нищо против топлината и силата да се движат и потокът да преминава към всички останали, които имат нужда от тях.

Мисълта е моето решение, моят избор. Изборът ми как да приложа знанията и силата, които са достигнали до мен. Мисълта е посоката. Аз избрах моята посока. Всичко вече опитах и само при Бог ми харесва. Искам да се движа в пътя на хармонията със себе си, природата и Бога. В пътя на разумното, на интелигентното, на красивото, на възвишеното. Пътят, който на повечето хора се вижда хем труден, хем безсмислен. А той е най-лесния и смисления. Лесен е, защото трябва само да решим и да го желаем чистосърдечно, а е смислен, защото е единствената посока, в която мога да се развивам.

Условията за растеж - в този период Бог е създал и реализирал най-добрите условия в моя живот. Абсолютно нищо не може да ми попречи да цъфтя и нося плодове. Нямам спънка. Доколко да раста избирам аз. Опитвам се да уловя баланса, защото прекалено бързия растеж е тумор. Трябва да растеш като минаваш през всяко стъпало, защото така освен че набираш височина, ти се аклиматизираш към живота по-горе.

Да цъфтя, означава да се отворя за приемане на новото, чуждия прашец, да създам нещо красиво, на което другите да се радват. Цъфтежът започва след като поне донякъде съм пораснал. За някои области аз вече цъфтя за други съм още малък, а за трети съм едва покълващо семенце (например музиката).

Да завържа плод означава да приема прашеца и да му дам възможност да се слее с мен. Ако това, което се получи е добро, ще дам плод. Ако не е, няма, и силите ми ще се пренасочат към нещо друго. Някои хора цъфтят, но са толкова несъвместими с новото и различното, че не завързват плод. А според мен трябва да се опитваме да съвместяваме нещата доколкото е възможно. Защото така се създава разнообразие и богатство във вселената. Мисля, че позволявам на доста нови неща да проникват в мен и да ме опрашват. И пак тук трябва да има много мъдрост.

Написано на 16.09.2007

Отговорът е в мен

Аз съм важен, много важен, защото отговорът на моите въпроси е в мен.

Учението ми показва един пример, един имагинерен свят. Това не е съвсем моят свят. Но изучавайки учението, аз ще се науча как да давам отговор на въпросите от моя свят. И всъщност какви да бъдат моите решения и моите избори в моя свят. И какви желания да преследвам и храня. Защото моите решения, избори и желания, са моите отговори на моите въпроси.

Сегашните времена са приказни за мен. Сега съм галеник на Рая, пия вода от извора, храня се с чистото духовно мляко, раста и укрепвам. Тичам напред, постигам цели. Един ден може да не е така. Един ден могат да дойдат трудностите. Един ден благодатта може да си отиде. Един ден мога да бъда изоставен. Един ден мога да загубя всичко, да остане само пепел. От цялото си сърце се моля в този ден да не загубя искрата, онова миниатюрно семенце, което ме свързва с Бога. Защото имам ли него, имам всичко, което ми трябва.

Вярвам, че аз всъщност съм това саменце. И че аз няма никога да загубя себе си. И че всичката тази красота около мен ми е подарена, дарена за благословение и за огряване на другите, не на мен. Вярвам, че на мен не ми е необходимо нещо повече от това да съм семе. А нека всичко около това семе да ползват другите - всички други. Това семе съдържа всичкото щастие на земята.

Отговорът е в мен.

Не съжалявай за миналото!

Миналия живот, живота на пресищане и грях, на страдания, грешки и опити, може да бъде ценен за нас и да го ползваме. Бихме ли били такива сега, ако не идвахме от там? Исус не дойде на този свят, идвайки от света на греха, но Той също знаеше (имаше информация) за греха, а и със сигурност се докосна до него на кръста, макар че беше без вина.

И сега ние не трябва да презираме времето, когато сме били в грях. И Исус не съжалява за онези три дни сега. Трябва да помним това време, да се поучим от него. Да знаем, че вече сме минали от там и че вече няма смисъл да го преживяваме отново. Не и ако сме души, които търсят новото, различното, хармоничното, съвършеното. Ако помним грехът, той вече няма да ни привлича, защото вече сме го изживели.

Грехът е миналото.

Защо началото е семе?

Защо началото трябва да е малко, нищожно, под формата на семе?

Защото за да обхванем тази конкретна почва, където сме попаднали, за да се разпрострем в света, за който сме предназначени и който трябва да обхванем и променим, трябва да го утилизираме постепенно, малко по малко. И растейки, ние да го променяме, а и той да ни променя, да ни дава насоки какво да направим, за да се пригодим към него. Да насочим корените си по посока към влагата, да заобиколим камъните.

Всичко това не може да се случи ако дойда пораснал, оформен. Никога не бих бил полезен. А ако растеш и имаш желанието да растеш, Бог или природата ще те възрасти, ще те порастне, ще ти даде условията бавно, постепенно, сигурно и напълно да проникнеш в своята задача и предназначение. И то така, че накрая нищо няма да остане от субстрата, който си преработил и облагородил. Ще се вижда една красота, едно съвършенство, едно творение, един Божий шедьовър.

Очистването

Как се премахва нещо мръсно, което е изцапало нещо принципно чисто? Трябва ти разтворител - вещество, по своята същност чисто, но способно добре да се смесва с мърсотията. Прилагаш го върху изцапаното, разтъркваш и измиваш обилно с вода, и вече няма мръсно по него. Но ти не си унищожил нечистотата. Тя е пренесена на друго място - в канала. Сапунът само транспортира нечистатата от теб, но не я унищожава. Ти се очистваш, като заместваш мръсното с нещо по-чисто - сапуна, а после и водата, която не оставя следи след себе си. А самата мърсотия се унищожава от микроорганизмите и растенията, които я използват за храна и я преработват истински в биомаса - нещо добро и чисто. За този процес използват енергията на Слънцето и Земята.

Значи наистина ти не можеш да унищожиш злото, а можеш да го замениш с добро, което да измести злото от твоя живот. Злото го унищожават определени организми и то не борейки се с него, а поемайки го и преработвайки го като суровина за своето развитие. Те го преработват в нещо добро, което се ползва от другите, а за да живеят, използват благородните енергии. Ако можеш да транспортираш, съзнателно да изпратиш злото при съществата, които имат нужда от него за своето развитие, ще е най-добре. В момента не знам как точно става това...

Ти си ключът

За да протече един процес, трябват предпоставки. От самият процес зависи дали ще са много или малко. За да се запали огън, трябват подходящи условия и най-вече гориво. Но трябва и още нещо - някой, който да постави началото, да стартира процеса, да даде първата искра. Всяка реакция, дори и екзотермичната, има някакъв праг, макар и минимален, който е необходимо да бъде прескочен, за да започне и по-нататък реакцията да тръгне сама. И това е гениално, защото ако процесите не изискваха това, никога нямаше да се подготвят както трябва, нямаше да има натрупване и изграждане на условия, нямаше да може разумът да определя старта.

И така, ако Бог реши, че някъде нещо трябва да стане, ако ситуацията е назряла, ако всичко вече е готово да се случи, на него му трябва клечка кибрит, искра, нищо повече. Той се е погрижил за съчките. Ти не можеш да събереш и подредиш всички благоприятни условия това да се случи. Ти си само разума, стартера, който ще постави началото на реакцията и след това само ще се радваш на огъня и ще благодариш за него.

The truth about modern economy / Истината за съвременната икономика

The Story of Stuff with Annie Leonard

by

Tides Foundation

Funders workgroup for sustainable production and consumption

and

Free Range Studios

Предназначението на моя живот

Чрез моят живот трябва да внеса още по-голямо разнообрзаие във вселената. Ако разбера що е широчината и дължината, височината и дълбочината (Ефесяни 3:18), ако преживея нещо ново, всичко това няма да съм го преживял сам за себе си, нито ще остане нещо за мен. Всичко ще отиде Горе, при останалото. Чрез мен трябва да се родят нови неща - все неща, които да послужат за прослава на Онзи, който ги е сътворил.

Отличителните черти на доброто и злото

Доброто и злото са двата пътя, от които единият трябва да избера. За мен доброто е това, което трябва да избера. То е това, към което гледам, то е моето бъдеще. Злото е това, откъдето идвам, то е посоката, на която съм обърнал гръб. Злото е миналото, началната точка на моето пътуване, там, откъдето съм започнал самостоятелното си придвижване. Злото е миналото, старото, там, където вече съм бил не бива и няма смисъл да се върщам. Доброто и злото са тук, за да имаме насоченост в живота си. Те са заложени в нас като един компас, чрез който сверяваме посоките си и можем да разберем накъде точно вървим.

Белия цвят

Характерно за бялата светлина е, че в себе си съдържа всички останали цветове в абсолютен баланс - количествата им са точно определени. Белият цвят представлява абсолютното отразяване на светлината така, както е постъпила върху повърхността. Белия цвят се образува от вещества, които не поемат в себе си дадени лъчи, не им липсват дадени лъчи, завършени и съвършени са. Червените неща например имат нужда от всички лъчи, освен червените, затова именно тях отразяват и ние виждаме само тях след това отразяване. Целия останал спектър бива погълнат, защото червените вещества имат нужда от останалите цветове, поемат ги. А белите нямат нужда от никакви лъчи и могат да отразят всичко, всичко предават нататък. Не задържат нищо за себе си. Вероятно всичко накрая ще стане бяло.

Да промениш миналото: Мисъл за любителите на прераждането

Сега не можеш да промениш миналото на сегашния и предишния си живот.

Сега можеш да промениш миналото на бъдещия си живот.