Живея във времена, когато се разкриват много тайни, много неподозирани факти. Всеки ден се изненадвам на нещо ново. Всеки ден разбирам, че приказките могат да бъдат реалност при определени условия и когато им дойде времето. Или пък един ден са били реалност. А може би някои мои допускания и фантазии са реалност и в момента. Давам им право да просъществуват, да са реалност в моя живот.
Като малък са ме учили че на Земята има жива и нежива природа. Организмите са живата част, а камъните са нежива. По-късно, когато стигнах до изучаването на почвите, нещата малко се пообъркаха, защото се оказа че този пояс е хем жив хем нежив, но ако си по-упорит, можеш все пак да отделиш живите компоненти (микроби, водорасли, коренчета) от тези, които някога са били живи (мъртви организми и части от тях), но сега не са и от тези, които никога не са били живи (пясък). И все пак, стана ясно, че говорим за комплекс, съвкупност. Като почвата и като цялата екосистема.
Няма съмнение, че човекът е жив. В него обаче има тъкани, които са доста статични, цял живот не се променят. След като пораснат, костните клетки не се делят, просто съществуват. Зъбите също. Те са твърди. Те спят. Заспали са и вече спят дълбоко и непробудно. Други клетки са много активни. Кожните клетки са будни, непрестанно се делят и се създават нови. Червените кръвни клетки на всичкото отгоре живеят само по месец-два. Значи човекът се състои от много будни и активни части и от много заспали и неактивни части. А е имало време, когато той не е знаел че представлява такова нещо или не си е давал сметка за това.
Излизам от човешкия свят. Съзнанието ми полита нагоре. Повече не съм човек, а съм нещо извън човека. Поглеждам Земята. Частите по повърхността й, където бива огрявана са много будни и активни. Виждам, че някои нейни клетки живеят по около 70-80 години. Виждам, че някои живеят само 20-тина минути, а трети стоят с векове. Виждам, че някои се движат с 1000 километра в час, виждам че някои се придвижват с 5 сантиметра на година. Виждам че някои течности в нея са хладни и редки и текат по повърхността, виждам и горещите и гъсти течности под повърхността.
Земята е един жив организъм. Няма нищо мъртво на този свят. Има само спящо и будно в градиент. Равнините спят най-дълбоко. Планините са леко събудени и затова са надигнати. А хората са просто едни еритроцити, живеещи само месец-два, потопени в кръв и свидетели и запознати само с кръвоносната система. Засега не им е дадено да излизат от нея. Но както човекът не е само кръвоностна система, така и Земята, в която сме ние, е пълна с много неща, на които ние все още не можем да бъдем преки свидетели...
Ликува цялата Земя
и се радва от сърце
и тича тя по своя път
като девица възлюбена.
Тя жадува Слънцето
и към него се стреми
то я милва отдалеч
и целува я с лъчи
Тя се радва и му пей:
"О, Слънце на живота мой
летя, летя към тебе
непрестанно и пълна с радост.
Реки текат, извори бликат чисти,
върхове белоснежни,
в розови сияния,
обливаш изобилно с милувки нежни."
