Размисли след "Аватар"

Филмът "Аватар" дълбоко ме впечатли. Изключитлно красив и въздействащ на всички сетива (гледах го на IMAX). Но тук няма да обсъждам техническото изпълнение и дори сюжета, а някои идеи и концепции, залегнали във филма, които по чудесен начин илюстрират някакви мои отвлечени мисли. За мен беше малка порция събуждане.

На тази планета организмите са еволюирали до степен, в която могат да се свързват в едно цяло чрез универсална телесна, ментална и душевна комуникация. И не само организмите. Дори някои планини могат.

Вярвам, че ако има достатъчно време, живота на всяка планета може стигне до тази фаза - всички да танцуват един танц на хармонията.

Те благодарят на храната си за жертвата, която прави и й обещават че в тях ще продължи да живее. А израза "Аз те виждам" е тяхния дълбок поздрав и носи смисъла "Аз те разбирам, аз прониквам в теб, аз съм на твое място". Това са все неща, които сега идват точно на мястото си, защото се опитвам да живея по този начин.

Има гигантски дървета, навсякъде има светлина, през нощта всичко фосфоресцира.

Като ходиш, растенията отдолу просветват. А дървото на душите пази спомените на поколения растения, животни и хора и е цялото светещо.

Светлината в този свят играе много голяма роля. Тя така или иначе е носител на информацията и живота.

А планетата изглежда е спътник на по-голяма планета, подобна на Юпитер. Между другото, смята се че на някои от спътниците на Юпитер може да има живот.

Всяко същество има пискюлообразен орган от власинки, които светят и са физическия орган за свързване към съответния орган на друго същество и към Цялото. Например така можеш да се свържеш с коня си докато заедно препускате в пълен синхрон. Посредством тази връзка при определени условия може да се осъществи прехвърляне на душата от едно тяло в друго.

---

Вярвам, че духът идва на тази наша млада Земя, в стремежа си да я одухотвори. Материята още не е е напълно съвместима с духа, все още не може да се слее с него, да премиава в него, да се превръща в него. Затова частици дух слизат на Земята като индивиди (хора, животни, растения) и тези индивиди в живота си непрекъснато общуват с другите частици дух чрез тази материя с цел малко по малко да превърнат и материалните единици в части от цялото, така както цялата онази планета в "Аватар" се състоеше от организми, взаимосвързани в едно цяло, или поне всеки организъм имаше възможността чисто физически да се свързва и слива с другите посредством тези пискюлообразни органи. Предполагам, че във фините светове индивидуалностите могат много по-лесно да общуват сливайки се и прониквайки една в друга.

И така, ние сме тук за да водим материята към нейното еволюционно усъвършенстване. Доколкото знам повечето симбиотични взаимоотношения са стартирали като паразитни. Смятам, че независимо през какви етапи преминават (паразитизъм, хищничество), всички природни взаимоотношения най-накрая завършват със симбиоза или дори образуване на нов организъм. Както когато една животинска по характера си клетка вместо да изяде колония синьозелени водорасли, ги приютява да живеят в нея, тя се превръща в растителна.

Изображенията в този постинг са от официалния интерактивен трейлър на "Аватар".

Живата Земя

Живея във времена, когато се разкриват много тайни, много неподозирани факти. Всеки ден се изненадвам на нещо ново. Всеки ден разбирам, че приказките могат да бъдат реалност при определени условия и когато им дойде времето. Или пък един ден са били реалност. А може би някои мои допускания и фантазии са реалност и в момента. Давам им право да просъществуват, да са реалност в моя живот.

Като малък са ме учили че на Земята има жива и нежива природа. Организмите са живата част, а камъните са нежива. По-късно, когато стигнах до изучаването на почвите, нещата малко се пообъркаха, защото се оказа че този пояс е хем жив хем нежив, но ако си по-упорит, можеш все пак да отделиш живите компоненти (микроби, водорасли, коренчета) от тези, които някога са били живи (мъртви организми и части от тях), но сега не са и от тези, които никога не са били живи (пясък). И все пак, стана ясно, че говорим за комплекс, съвкупност. Като почвата и като цялата екосистема.

Няма съмнение, че човекът е жив. В него обаче има тъкани, които са доста статични, цял живот не се променят. След като пораснат, костните клетки не се делят, просто съществуват. Зъбите също. Те са твърди. Те спят. Заспали са и вече спят дълбоко и непробудно. Други клетки са много активни. Кожните клетки са будни, непрестанно се делят и се създават нови. Червените кръвни клетки на всичкото отгоре живеят само по месец-два. Значи човекът се състои от много будни и активни части и от много заспали и неактивни части. А е имало време, когато той не е знаел че представлява такова нещо или не си е давал сметка за това.

Излизам от човешкия свят. Съзнанието ми полита нагоре. Повече не съм човек, а съм нещо извън човека. Поглеждам Земята. Частите по повърхността й, където бива огрявана са много будни и активни. Виждам, че някои нейни клетки живеят по около 70-80 години. Виждам, че някои живеят само 20-тина минути, а трети стоят с векове. Виждам, че някои се движат с 1000 километра в час, виждам че някои се придвижват с 5 сантиметра на година. Виждам че някои течности в нея са хладни и редки и текат по повърхността, виждам и горещите и гъсти течности под повърхността.

Земята е един жив организъм. Няма нищо мъртво на този свят. Има само спящо и будно в градиент. Равнините спят най-дълбоко. Планините са леко събудени и затова са надигнати. А хората са просто едни еритроцити, живеещи само месец-два, потопени в кръв и свидетели и запознати само с кръвоносната система. Засега не им е дадено да излизат от нея. Но както човекът не е само кръвоностна система, така и Земята, в която сме ние, е пълна с много неща, на които ние все още не можем да бъдем преки свидетели...

Тези разсъждени бяха вдъхновени от песента "Радостта на Земята", част от Паневритмията:

Ликува цялата Земя

и се радва от сърце

и тича тя по своя път

като девица възлюбена.

Тя жадува Слънцето

и към него се стреми

то я милва отдалеч

и целува я с лъчи

Тя се радва и му пей:

"О, Слънце на живота мой

летя, летя към тебе

непрестанно и пълна с радост.

Реки текат, извори бликат чисти,

върхове белоснежни,

в розови сияния,

обливаш изобилно с милувки нежни."

Плододаващо същество

Първите растения само са растяли, без да дават плодове. И сега някои висши растения, когато е в перфектни условия плододават по-малко и предпочитат да се размножават вегетативно.

Плодът се появява по-късно и растението цъфти и плододава обикновено след неблагоприятния период, защото тогава е в покой. Плодът също е част от растението, но той е част с по-особена, трансформирана форма и съдържание, защото е предназначено за други същества, които имат нужда от тях - животните.

Така и ние, нашите ресурси и финанси не трябва да се трупат и само да растат и богатеят, а една част от тях е добре да се дава за други идеи, за други същества, за други форми, да се трансформират в друга форма. Това биха били нашите плодове, които принасяме след периода на покой и въздържание. Ако само вегетираме без да плодоносим, приличаме на низши растения.

Нашия млад свят

Мисля, че нашият свят, в който живеем, е един нов свят и като такъв все още не се е научил да живее в хармония със себе си и с останалите разумни светове. Все още нашия свят не се опознал и овладял сам себе си. Всеки свят е минал през това състояние, а след като се е развил с течение на времето връзките с другите разумни светове са ставали все по-многобройни, докато накрая не са се слели или поне не са позволили съществата лесно да преминават от един свят в друг. Един ден когато този материален свят овладее себе си и осъзнае всичките свои качества и разумността и осъзнатостта проникне във всичките му елементи, и той ще се присъедини към останалите светове и вече няма да има граници.

Размисли за астрологията, номерологията и другите системи от символи със значения

Всички тези науки и системи боравят с определени елементи, които събрани заедно, съставят цялостни и наплъно завършени системи. В елементите е вложен разум и интелигентност. Те биват натоварени с определен смисъл. За тези елементи е характерно, че се движат или проявяват или преминават един в друг в определена и ясно изразена цикличност, която често е извън властта на човека. Планетите, числата и всички останали елементи на разумността от тук стават символи. Тяхното положение при раждането на човека, а и движението и позициите им след това, помагат и допринасят за уникализирането на този човек. Природата особено много цени уникалността и природата много цени цикличността, пулсацията, вълнообразността. Приемайки символите, стоящи зад тези разумни елементи (числа, небесни тела, други), ние влизаме в някаква характерна цикличност и ставаме по-близки до природата и разумността, влизаме в уникална хармония.

Всяка изходна символна данна от знанията номерология, астрология и др., би трябвало да има поне две значения като алтернативи, като едното ще значи напредък, а другото ще означава упадък, а от съзнателния или несъзнателния избор на човека би трябвало да зависи кое ще се реализира. Концепцията на зороастрийският хороскоп с неговата тотемно-антитотемна структура ми допада изключително много. Това са твоите две възможности, едната е прекрасна в дадено отношение, а другата е ужасна в същото това отношение.

Не знам дали написаното горе важи за всички, но вярвам, че важи за мен. Може би на мен ми е по-лесно да видя нещата в светлината на избора и съм по-свободен да го направя. Може би хората имат по-ограничен избор отколкото аз имам. Ако е така, надявам се да се промени.

Смятам, че всяка система от елементи, притежаваща някаква пълнота, завършеност и цикличност, има разум в нея и е добре да се изследва. Системите имат по различен брой елементи, в зависимост от отдалечеността им от Първопричината (пустотата) и сложността на информацията, която е закодирана, или ще бъде закодирана в нея, когато хората натоварят със смисъл елементите й. Те са като азбуки на много езици, които се опитват да изразят едно и също. Затова системите не са в противоречие една с друга. Важното е да се намери речник, който адекватно да преведе съотношенията и смислите между тях.

По-долу ще опиша някои системи. Ще допълвам списъка. Това плаче да се направи схема, но засега не ми е останало време. Признавам, че в повечето области по-долу съм много некомпетентен и може да съм написал някоя глупост:

• Нула или Безкрайност или Пустота или Първопричина или Свръхсъзнание, Бог - един елемент или по-скоро нула елементи, защото елеменът е равен на системата и няма обособяване и разделяне на информацията
• -, +; Ин, Ян (2 елемента)
• Огън, Въздух, Вода, Земя (4 елемента)
• Огън, Вода, Земя, Метал, Дърво (5 елемента)
• Седемте дни от седмицата
• Седемте музикални тона, но може би 12 (с "междинните" - не знам точно как се казват)
• Цветовете - може да са 7, 12, може би и по друг начин разпределени.
• Деветте арабски числа (нулата не я броя, среща се само в началото на реда, а по-нататък девятката носи повечето черти на нулата)
• Планетите от слънчевата система.
• Дванадесетте месеца, 12-те зодиакални знака, Китайските зодии също.
• 12-те дома в Астрологията, Осемте зони във Фън Шуй,
• Зороастрийския зодиак (32 зодии, но не съм съвсем сигурен)
• Азбуката на всеки от езиците - след редуциране до числа, но има и директни тълкувания.
• Хомеопатичните лекарства
• Химичните елементи
• Минералите
• Растенията
• Животните

Човешкото тяло - наръчник на потребителя

Човекът наистина е духовно същество. Тялото определено ни е дадено да го ползваме и да се грижим за него за определен период от време. Тялото ни е сътворено от друг, не от нас. Той ни го е предоставил за да пребиваваме в тази форма, в тази среда.

Разбрах това преди време, когато бях настинал и се третирах с гореща вода. Ако аз бях тяло, щях да разбирам и съзнавам принципите му без да е необходимо да ги научавам от разни места. Щях да мога с мисълта си да контролирам и направлявам процесите в него още от раждането си. А то всъщност още от раждането е на автопилот и ние не го познаваме. А с времето го опознаваме и се учим да работим с него, както се учим да работим със сложна машина с много функции. И ако се учим упорито от инструкциите за употреба, ние наистина ще стигнем до момента да го направляваме истински и да изключваме автопилота.

Вероятно това е задача на нашето съществуване - да откриваме функциите и способностите на тялото ни и да ги използваме и прилагаме в нашето съществуване. И ние, духовните същества, да се слеем с телата си истински, да се чувстваме в тях абсолютно комфортно и у дома, да ги одухотворим и тях, както е духовно цялото ни същество. Да одухотворим материята.

Ако успеем от тази гъста и груба материя да направим дух, ще сме направили много в този живот.

Отговорът е в мен

Аз съм важен, много важен, защото отговорът на моите въпроси е в мен.

Учението ми показва един пример, един имагинерен свят. Това не е съвсем моят свят. Но изучавайки учението, аз ще се науча как да давам отговор на въпросите от моя свят. И всъщност какви да бъдат моите решения и моите избори в моя свят. И какви желания да преследвам и храня. Защото моите решения, избори и желания, са моите отговори на моите въпроси.

Сегашните времена са приказни за мен. Сега съм галеник на Рая, пия вода от извора, храня се с чистото духовно мляко, раста и укрепвам. Тичам напред, постигам цели. Един ден може да не е така. Един ден могат да дойдат трудностите. Един ден благодатта може да си отиде. Един ден мога да бъда изоставен. Един ден мога да загубя всичко, да остане само пепел. От цялото си сърце се моля в този ден да не загубя искрата, онова миниатюрно семенце, което ме свързва с Бога. Защото имам ли него, имам всичко, което ми трябва.

Вярвам, че аз всъщност съм това саменце. И че аз няма никога да загубя себе си. И че всичката тази красота около мен ми е подарена, дарена за благословение и за огряване на другите, не на мен. Вярвам, че на мен не ми е необходимо нещо повече от това да съм семе. А нека всичко около това семе да ползват другите - всички други. Това семе съдържа всичкото щастие на земята.

Отговорът е в мен.

Защо началото е семе?

Защо началото трябва да е малко, нищожно, под формата на семе?

Защото за да обхванем тази конкретна почва, където сме попаднали, за да се разпрострем в света, за който сме предназначени и който трябва да обхванем и променим, трябва да го утилизираме постепенно, малко по малко. И растейки, ние да го променяме, а и той да ни променя, да ни дава насоки какво да направим, за да се пригодим към него. Да насочим корените си по посока към влагата, да заобиколим камъните.

Всичко това не може да се случи ако дойда пораснал, оформен. Никога не бих бил полезен. А ако растеш и имаш желанието да растеш, Бог или природата ще те възрасти, ще те порастне, ще ти даде условията бавно, постепенно, сигурно и напълно да проникнеш в своята задача и предназначение. И то така, че накрая нищо няма да остане от субстрата, който си преработил и облагородил. Ще се вижда една красота, едно съвършенство, едно творение, един Божий шедьовър.

Очистването

Как се премахва нещо мръсно, което е изцапало нещо принципно чисто? Трябва ти разтворител - вещество, по своята същност чисто, но способно добре да се смесва с мърсотията. Прилагаш го върху изцапаното, разтъркваш и измиваш обилно с вода, и вече няма мръсно по него. Но ти не си унищожил нечистотата. Тя е пренесена на друго място - в канала. Сапунът само транспортира нечистатата от теб, но не я унищожава. Ти се очистваш, като заместваш мръсното с нещо по-чисто - сапуна, а после и водата, която не оставя следи след себе си. А самата мърсотия се унищожава от микроорганизмите и растенията, които я използват за храна и я преработват истински в биомаса - нещо добро и чисто. За този процес използват енергията на Слънцето и Земята.

Значи наистина ти не можеш да унищожиш злото, а можеш да го замениш с добро, което да измести злото от твоя живот. Злото го унищожават определени организми и то не борейки се с него, а поемайки го и преработвайки го като суровина за своето развитие. Те го преработват в нещо добро, което се ползва от другите, а за да живеят, използват благородните енергии. Ако можеш да транспортираш, съзнателно да изпратиш злото при съществата, които имат нужда от него за своето развитие, ще е най-добре. В момента не знам как точно става това...

Ти си ключът

За да протече един процес, трябват предпоставки. От самият процес зависи дали ще са много или малко. За да се запали огън, трябват подходящи условия и най-вече гориво. Но трябва и още нещо - някой, който да постави началото, да стартира процеса, да даде първата искра. Всяка реакция, дори и екзотермичната, има някакъв праг, макар и минимален, който е необходимо да бъде прескочен, за да започне и по-нататък реакцията да тръгне сама. И това е гениално, защото ако процесите не изискваха това, никога нямаше да се подготвят както трябва, нямаше да има натрупване и изграждане на условия, нямаше да може разумът да определя старта.

И така, ако Бог реши, че някъде нещо трябва да стане, ако ситуацията е назряла, ако всичко вече е готово да се случи, на него му трябва клечка кибрит, искра, нищо повече. Той се е погрижил за съчките. Ти не можеш да събереш и подредиш всички благоприятни условия това да се случи. Ти си само разума, стартера, който ще постави началото на реакцията и след това само ще се радваш на огъня и ще благодариш за него.

Предназначението на моя живот

Чрез моят живот трябва да внеса още по-голямо разнообрзаие във вселената. Ако разбера що е широчината и дължината, височината и дълбочината (Ефесяни 3:18), ако преживея нещо ново, всичко това няма да съм го преживял сам за себе си, нито ще остане нещо за мен. Всичко ще отиде Горе, при останалото. Чрез мен трябва да се родят нови неща - все неща, които да послужат за прослава на Онзи, който ги е сътворил.

Да промениш миналото: Мисъл за любителите на прераждането

Сега не можеш да промениш миналото на сегашния и предишния си живот.

Сега можеш да промениш миналото на бъдещия си живот.

Карма?...

Какво казват? "Сега страдаш, защото в миналия живот си се издънил. Страдаш, за да разбереш, опиташ злото, което си създавал." Каква е целта? "Да научиш, за да не го правиш повече в този живот". Сигурно и за да не го правиш и в бъдещия, но за съжаление в следващия пак няма да помниш нищо както сега не помниш нищо от миналия...

Кой знае?

Животите на хората наистина ли слеват поредицата кармично наказание - кармична отплата - и т.н.?

Не. Човек не е тук за да страда. Човек има съзнанието да разбере грешките, които е правил, прави и би направил и едно твърдо решение и категоричен избор да не ги прави повече е достатъчно. И вместо времето да тече в мъки, които не са градивни, той може да твори и обогатява средата, в която живее.

Дори да приема, че прераждането на душата е напълно вярно, смятам че ако науча че съм правил зло преди, ако реша да започна да правя добрo, Бог, Природата и целия свят ще е много по-заинтересован и доволен от мен, отколкото да се мъча, боледувам и страдам по друг начин.

Нещастията идват от неосъзнаване и незнание/неумение/отказ да трансформираш енергиите/информацията/материята от областите, които животът ти предоставя като излишък, в енергия/информация/материя, необходима за областите, в които има недостиг.

Прошката

Прошката е мощно средство за неутрализиране на влиянието на злото.

Да простиш на даден човек злото, което ти е сторил е единствения начин да премахнеш истинското влияние на това зло върху теб. Крайната и абсолютна цел на злото, което ни навестява понякога, е да ни превърне в зли, да ни накара да постъпим и ние зле, да му отвърнем със същото и да пламне враждата. Решавайки да простиш, ти го неутрализираш, обезвреждаш, обезсилваш, обезсмисляш. Ще остане белег, но твоята есенция няма да бъде променена - ще продължиш да си си ти. Да, ще останеш един надраскан диамант, но ще продължиш да си блестящ диамант, а не мътна аморфна маса, в която ще се превърнеш, ако решиш да оставиш всичко и да се бориш със злото. Даже да си получил сериозна повреда на физическо/материално ниво и да има трайни последици, избирайки да простиш ти премахваш връзката, веригата, която придържа нещата в това състояние и материалната реализация започва бавно да се предвижва в ново равновесно и хармонично състояние. Ти си отново свободен да се движиш към своята цел. По нов път, защото си бил отклонен от предишния. Щом имаш цел и си отвързан, винаги има и път към тази цел. Къс или дълъг, прав или извит, път винаги има, за този, който има цел и е избрал да стигне до нея.

Единствения начин злото да ми навреди, е ако му отвърна. Аз съм отговорът. Аз мога да избера дали злото ще ме събори или не. Исус го каза когато говореше за другата буза.

Плътта

Някои духовни хора разглеждат плътта и материята като нещо тежко, трудно, спъващо, ядосват й се и я обвиняват, че им пречи да бъдат достатъчно духовни. 

Да, душите ни идват от великите светове. Изпратени са тук не за да ги накажат обаче. Дори напротив. Физическия свят е все още нов и в него се откриват някои несъвършенства. Ние сме тези, които ще го довършим за да стане наистина хубав. Ще го достроим. Ние, идвайки от свят на хармония и красота, сме дошли точно за да превърнем грубия материален свят в красив и хармоничен. Това е разкошна привилегия, с която сме удостоени. Може несъвършенствата да са причинени пак от хора, но това няма значение. Тук съм, за да управлявам света и да го превръщам в още по-красиво място.

Ние Бог ли сме?

"Ние сме Божи чада"; "Бог е в нас"...

Ние Бог ли сме? Вероятно не, или не точно. Бог е част от нас, вероятно при всеки е различна част, и ние се учим за да може да ставаме все по-подобни на Него. Защото човек е създаден да е подобен на Него, но не съвсем. Хората са различни и са подобни Нему в различна степен.

И така, ние имаме божествена съставка, имаме и не-божествена. Ако наистина сме Негови деца, можем да помислим дали сме създадени само от Бог. Дали сме се появили само от "божествено вещество", тоест като безполовото размножаване, или Бог + още нещо, което нещо внася разнообразието и различията между нас. 

Материалното ни тяло има гени и всеки ген е представен със свои два екземпляра (алели), които идват от всеки от родителите по един, и кодират даден признак в човека. Понякога тези две копия си взаимодействат и проявата им е комбинирана, а понякога единият надделява и се показва целия, а другия не се изявява въобще. Има случаи и когато едното копие е дефектно и тогава организмът разчита само на другото.

Понеже хората са различни както тялом, така и духом, мисля че може би и в духовен смисъл ние сме изградени по подобен начин от духовна божествена съставка и духовна не-божествена съставка. Изразът "не-божествена" няма много смисъл, защото по определение всичко е от Бога, но не знам как да го кажа по друг начин. Може би ако едното наречем нулата или центъра, другото ще бъде безкрайността или окръжността...

И човешкият дух може би разчита на проявлението на две копия - божественото и не-божественото (така или иначе обикновено имаме два избора и често единият е по-правилния и по-божествения). И учейки се, ние вероятно "изключваме" не-божествените съставки и те престават да се проявяват. Явно целта ни е Божествената съставка да се отключи, развие и прояви.