Елементи на любовта

Елементи на любовта:
- Светлина
- Топлина
- Мисъл
- Условия за растеж
- Условия за цъфтеж
- Условия за връзване на плод

Как се проявяват у мен елементите на любовта?

Светлината е Словото. Тя служи да достигне до нас информацията. Всеки предмет пречупва и отразява еднаквата иначе светлина различно и така до нас достига информацията за заобикалящия свят. И ние можем да разберем какво да направим по-нататък. Така и словото - буквите и думите, се подреждат от различните знания и идват при нас. Поканил съм Светлината и Словото да бъдат заедно с мен в този живот. Тя е огряла пътя ми, аз го виждам и чувствам осезаемо, а наоколо е много красиво. Имам под ръка много слово, много информация и аз ще вървя нагоре бавно, уверено и приятно.

Топлината е това, което носи и съдържа движението. Това е енергията, която ти дава сили. Веднъж огрян и разбрал реалността, на мен ми трябват сили за да реализирам решението ми. Топлината и силата са в мен. Аз съм много топъл и много силен човек. И ставам все по-топъл и силен, защото Източникът е в мен. Или по-скоро аз съм в Него. Аз самият не произвеждам топлина и сила, но ги нося в себе си като тръба. Нямам нищо против топлината и силата да се движат и потокът да преминава към всички останали, които имат нужда от тях.

Мисълта е моето решение, моят избор. Изборът ми как да приложа знанията и силата, които са достигнали до мен. Мисълта е посоката. Аз избрах моята посока. Всичко вече опитах и само при Бог ми харесва. Искам да се движа в пътя на хармонията със себе си, природата и Бога. В пътя на разумното, на интелигентното, на красивото, на възвишеното. Пътят, който на повечето хора се вижда хем труден, хем безсмислен. А той е най-лесния и смисления. Лесен е, защото трябва само да решим и да го желаем чистосърдечно, а е смислен, защото е единствената посока, в която мога да се развивам.

Условията за растеж - в този период Бог е създал и реализирал най-добрите условия в моя живот. Абсолютно нищо не може да ми попречи да цъфтя и нося плодове. Нямам спънка. Доколко да раста избирам аз. Опитвам се да уловя баланса, защото прекалено бързия растеж е тумор. Трябва да растеш като минаваш през всяко стъпало, защото така освен че набираш височина, ти се аклиматизираш към живота по-горе.

Да цъфтя, означава да се отворя за приемане на новото, чуждия прашец, да създам нещо красиво, на което другите да се радват. Цъфтежът започва след като поне донякъде съм пораснал. За някои области аз вече цъфтя за други съм още малък, а за трети съм едва покълващо семенце (например музиката).

Да завържа плод означава да приема прашеца и да му дам възможност да се слее с мен. Ако това, което се получи е добро, ще дам плод. Ако не е, няма, и силите ми ще се пренасочат към нещо друго. Някои хора цъфтят, но са толкова несъвместими с новото и различното, че не завързват плод. А според мен трябва да се опитваме да съвместяваме нещата доколкото е възможно. Защото така се създава разнообразие и богатство във вселената. Мисля, че позволявам на доста нови неща да проникват в мен и да ме опрашват. И пак тук трябва да има много мъдрост.

Написано на 16.09.2007

Предназначението на моя живот

Чрез моят живот трябва да внеса още по-голямо разнообрзаие във вселената. Ако разбера що е широчината и дължината, височината и дълбочината (Ефесяни 3:18), ако преживея нещо ново, всичко това няма да съм го преживял сам за себе си, нито ще остане нещо за мен. Всичко ще отиде Горе, при останалото. Чрез мен трябва да се родят нови неща - все неща, които да послужат за прослава на Онзи, който ги е сътворил.

Отличителните черти на доброто и злото

Доброто и злото са двата пътя, от които единият трябва да избера. За мен доброто е това, което трябва да избера. То е това, към което гледам, то е моето бъдеще. Злото е това, откъдето идвам, то е посоката, на която съм обърнал гръб. Злото е миналото, началната точка на моето пътуване, там, откъдето съм започнал самостоятелното си придвижване. Злото е миналото, старото, там, където вече съм бил не бива и няма смисъл да се върщам. Доброто и злото са тук, за да имаме насоченост в живота си. Те са заложени в нас като един компас, чрез който сверяваме посоките си и можем да разберем накъде точно вървим.

Белия цвят

Характерно за бялата светлина е, че в себе си съдържа всички останали цветове в абсолютен баланс - количествата им са точно определени. Белият цвят представлява абсолютното отразяване на светлината така, както е постъпила върху повърхността. Белия цвят се образува от вещества, които не поемат в себе си дадени лъчи, не им липсват дадени лъчи, завършени и съвършени са. Червените неща например имат нужда от всички лъчи, освен червените, затова именно тях отразяват и ние виждаме само тях след това отразяване. Целия останал спектър бива погълнат, защото червените вещества имат нужда от останалите цветове, поемат ги. А белите нямат нужда от никакви лъчи и могат да отразят всичко, всичко предават нататък. Не задържат нищо за себе си. Вероятно всичко накрая ще стане бяло.

Писмо за тъжен приятел

Здравей, приятелю!

Това писмо е едно упражнение, което имам да направя и ти благодаря, че го четеш.

Меланхолията е тъга, която прониква в душата ти. Кара те да се вглъбиш, да страдаш, да попаднеш мислено в един по-низш и груб свят, да се върнеш назад, откъдето си тръгнал. Това състояние е като залеаза, като отлива, като нощта. Тогава ние снижаваме активността си и търпеливо изчакваме изгрева, прилива, деня.
А меланхолията е нещо по-малко от залеза, отлива и нощта. И ще ти трябва много по-малко търпение, за да изчакаш да отмине. Защото погледни наоколо - припомни си, че сега е изгрев, прилив, ден. Виж, че ти вървиш нагоре! Спомни си, че има Един, Който те е възлюбил с безкрайна любов, и иска да направи за теб несравнимо повече, отколкото искаш или мислиш.
И благодари за меланхолията, че за момент ти позволи отново да се видиш отстрани и да се зарадваш.

Добро утро! Нека денят ти бъде озарен!

08.09.2007, София

Произход на огъня

Огънят (плазмата) произлиза най-директно от Духа, метафизичното. Огънят се появява, когато енергията и информацията се сгъстят, когато се даде тласък, начало и импулс на нещо. Всъщност, огънят е първата проява на началото, тласъка, импулса. Смятам че е така, защото в материалния свят първо са звездите - огън, който пръска енергия за създаване на останалите стихии и елементи. А мисля, че звездите (огъня) произхождат от едно чисто намерение на Бог да прояви себе си по един нов и различен начин.

Ролята на положителните и отрицателните сили

Положителните и отрицателните сили действат там, където има заряд. Зарядът според мен остава като белег за това, че едно нещо е било разделено от някаква сила на две. За да се върне хармонията и равновесието, тези две частици трябва да се съберат заедно, а това е целта на действието на положителните и отрицателните сили. След разделянето всяка от частиците получава едната от двете сили, която ще й помогне в движението й към другата частица. Мощта на силата, разделила цялото се прелива в двете сили, които се стремят да съберат частиците. А докато става това движение, с частицата могат да се случат много различни неща, което може би е и целта на този, който ги е разделил. 

Приказка за синьозеленото водорасло

Домашна работа по темата "Кое растение е първото, появило се на Земята", написано на 13 януари 2007

Преди много, много години, когато Земята била още млада и буйна, имало само океан, а сушата била на малки парчета, раздирани от вулкани и трусове. Никой по онова време не искал да живее на Земята, а тя толкова много искала това.

В един миг Той решил да даде шанс на малката синя планета и й казал: "Земя, ти си още малка, а за разумния живот трябват грижи и условия. Ще се справиш ли?". "Да! - веднага отговорила тя - Но какви грижи? Аз още нищо не знам! Нищо си нямам!". "Имаш! - рекъл Той - Ти си обляна от светлина. Ще дойде искрица живот, на която й трябва само светлина, за да живее. Защото е време светлината да започне да ражда материя на Земята. Ако се погрижиш за това малко семе добре, и то ще се погрижи добре за теб. То ще те научи какво е да поддържаш живи организми, то ще те промени така, че по-късно и останалите ще дойдат при теб. И понеже всичко ще бъде благодарение на светлината, някой по-късно ще ги нарече "създания на светлината". И те ще живеят докато светлината е тук."

Така на Земята дошли тези божествени искри, които по-късно били наречени "синьозелени водорасли" - простички безядрени едноклетъчни, единствените, които могат да живеят директно от светлина. Само те могат чрез светлина да разрушат молекулата на водата и да използват отделената енергия за живот. Техните потомци днес живеят във водата и на сушата. Техни потомци са и мъничките фотосинтезиращи органели в клетките на растенията, наречени хлоропласти.