Преди много, много години, когато Земята била още млада и буйна, имало само океан, а сушата била на малки парчета, раздирани от вулкани и трусове. Никой по онова време не искал да живее на Земята, а тя толкова много искала това.
В един миг Той решил да даде шанс на малката синя планета и й казал: "Земя, ти си още малка, а за разумния живот трябват грижи и условия. Ще се справиш ли?". "Да! - веднага отговорила тя - Но какви грижи? Аз още нищо не знам! Нищо си нямам!". "Имаш! - рекъл Той - Ти си обляна от светлина. Ще дойде искрица живот, на която й трябва само светлина, за да живее. Защото е време светлината да започне да ражда материя на Земята. Ако се погрижиш за това малко семе добре, и то ще се погрижи добре за теб. То ще те научи какво е да поддържаш живи организми, то ще те промени така, че по-късно и останалите ще дойдат при теб. И понеже всичко ще бъде благодарение на светлината, някой по-късно ще ги нарече "създания на светлината". И те ще живеят докато светлината е тук."
Така на Земята дошли тези божествени искри, които по-късно били наречени "синьозелени водорасли" - простички безядрени едноклетъчни, единствените, които могат да живеят директно от светлина. Само те могат чрез светлина да разрушат молекулата на водата и да използват отделената енергия за живот. Техните потомци днес живеят във водата и на сушата. Техни потомци са и мъничките фотосинтезиращи органели в клетките на растенията, наречени хлоропласти.
No comments:
Post a Comment