Откъс от лекция 11 на младежкия окултен клас, година 3-та, държана от Учителя на 30.12.1923 г. в София.
"... Някой казва: Аз искам да разреша смисъла на живота. Смисълът на живота е разрешен. Той не може да се разреши, както вие мислите, за един, два или повече дни или за година, две, сто или повече. Разрешението му седи извън времето и пространството. Никога не се старайте да разрешите смисъла на живота. Вървя из пътя, срещам един човек, който си счупил крака. Смисълът на живота в този момент е да му превържа крака. Срещам някъде един ученик, който иска да учи, но няма книга. Аз имам тази книга, давам му я. В този случай смисълът на живота е да му услужа с тази книга. По-нататък из пътя си виждам една вдовица, която има дете, което иска да ходи на училище, да се учи, но няма средства. Взимам това дете. завеждам го на училище, плащам за него. Ето де е смисълът на живота в този случай. След туй срещам един музикант, който иска да свири, но няма кой да го въодушеви и ме замолва: Можеш ли да седнеш при мен да ме послушаш поне половин час? Сядам, слушам го внимателно. Той свири, вдъхновява се. В дадения случай, това е смисълът на живота и за него, и за мен..."
No comments:
Post a Comment