Писмо за тъжен приятел

Здравей, приятелю!

Това писмо е едно упражнение, което имам да направя и ти благодаря, че го четеш.

Меланхолията е тъга, която прониква в душата ти. Кара те да се вглъбиш, да страдаш, да попаднеш мислено в един по-низш и груб свят, да се върнеш назад, откъдето си тръгнал. Това състояние е като залеаза, като отлива, като нощта. Тогава ние снижаваме активността си и търпеливо изчакваме изгрева, прилива, деня.
А меланхолията е нещо по-малко от залеза, отлива и нощта. И ще ти трябва много по-малко търпение, за да изчакаш да отмине. Защото погледни наоколо - припомни си, че сега е изгрев, прилив, ден. Виж, че ти вървиш нагоре! Спомни си, че има Един, Който те е възлюбил с безкрайна любов, и иска да направи за теб несравнимо повече, отколкото искаш или мислиш.
И благодари за меланхолията, че за момент ти позволи отново да се видиш отстрани и да се зарадваш.

Добро утро! Нека денят ти бъде озарен!

08.09.2007, София