Езекил 16

В началото бяхме болни, нещастни, сакати и без бъдеще. Всеки ни е отхвърлял и мразил. Бог ни забеляза в това състояние и се смили над нас. Може да е търсил нещо точно такова, за да изяви Себе Си, а може би не. Бяхме абсолютно уязвими и пред смърт.

Той ни очисти, изми ни от калта и от греховете ни. Направи ни каквото сме определени да бъдем според заложеното в нас. Разви потенциала ни, даде ни шанс да пораснем. Украси ни и ни даде богатство. Миналото отмина.

Вече сме добре, щастливи, късметлии, свързани чрез Неговото величие. Напълно сме окичени с Божествени добродетели.

И сега да не забравим, че сме само съдове, а това, с което сме напълнени не е наше, а е на Бог. Няма да се разпореждаме с него, ще го пазим за свещена употреба. Защото то е красиво и примамливо за много, но ще се даде само на нуждаещия се от него. Ще придобием качества, но те ще се използват само за Божествена употреба. Защото когато си Божий помазаник, силен и красив, можеш да си помислиш, че си велик и да започнеш да се държиш горделиво. В този същия момент ти няма да си добър съд за Бог и Той ще се отдръпне от теб и ти ще видиш, че без Него продължаваш да си същия окаян, болен и нещастен хлапак.

Помни дните, в които си бил без Бог!