Защо началото е семе?

Защо началото трябва да е малко, нищожно, под формата на семе?

Защото за да обхванем тази конкретна почва, където сме попаднали, за да се разпрострем в света, за който сме предназначени и който трябва да обхванем и променим, трябва да го утилизираме постепенно, малко по малко. И растейки, ние да го променяме, а и той да ни променя, да ни дава насоки какво да направим, за да се пригодим към него. Да насочим корените си по посока към влагата, да заобиколим камъните.

Всичко това не може да се случи ако дойда пораснал, оформен. Никога не бих бил полезен. А ако растеш и имаш желанието да растеш, Бог или природата ще те възрасти, ще те порастне, ще ти даде условията бавно, постепенно, сигурно и напълно да проникнеш в своята задача и предназначение. И то така, че накрая нищо няма да остане от субстрата, който си преработил и облагородил. Ще се вижда една красота, едно съвършенство, едно творение, един Божий шедьовър.