Ние Бог ли сме? Вероятно не, или не точно. Бог е част от нас, вероятно при всеки е различна част, и ние се учим за да може да ставаме все по-подобни на Него. Защото човек е създаден да е подобен на Него, но не съвсем. Хората са различни и са подобни Нему в различна степен.
И така, ние имаме божествена съставка, имаме и не-божествена. Ако наистина сме Негови деца, можем да помислим дали сме създадени само от Бог. Дали сме се появили само от "божествено вещество", тоест като безполовото размножаване, или Бог + още нещо, което нещо внася разнообразието и различията между нас.
Материалното ни тяло има гени и всеки ген е представен със свои два екземпляра (алели), които идват от всеки от родителите по един, и кодират даден признак в човека. Понякога тези две копия си взаимодействат и проявата им е комбинирана, а понякога единият надделява и се показва целия, а другия не се изявява въобще. Има случаи и когато едното копие е дефектно и тогава организмът разчита само на другото.
Понеже хората са различни както тялом, така и духом, мисля че може би и в духовен смисъл ние сме изградени по подобен начин от духовна божествена съставка и духовна не-божествена съставка. Изразът "не-божествена" няма много смисъл, защото по определение всичко е от Бога, но не знам как да го кажа по друг начин. Може би ако едното наречем нулата или центъра, другото ще бъде безкрайността или окръжността...
И човешкият дух може би разчита на проявлението на две копия - божественото и не-божественото (така или иначе обикновено имаме два избора и често единият е по-правилния и по-божествения). И учейки се, ние вероятно "изключваме" не-божествените съставки и те престават да се проявяват. Явно целта ни е Божествената съставка да се отключи, развие и прояви.
No comments:
Post a Comment